Живот в метафори

1
По стръмния път на съвестта си,
през бурните облаци на мисълта,
слънчевия път изминавам,
за да стигна до отговора.
2
Листата тъжно есенни,
се отронват от душите ни.
Вятърът в мъгла ни облича,
дъждовете са ни сърдити ....
3
Две реки протягат длани,
да се докоснат в тази тишина.
Реките, пожълтели от рани,
мечтаят в речните си корита.
4
От сърцето ми жива вода извира,
глас на девойка прегръща златни поля.
Ти си там, сред тихата тъга,
където е скрита душата ми...
5.
Мечтите в облаци ни обличат
Животът, в спомени събличам
В сърцето си, времето отмервам
Тъжно облаците ме привличат.
6
Кърваво слънцето грее,
тревите в жажда обрича.
Твойта песен гората пее,
Земята на теб се врича.
7
Птиците за сбогом махат.
Тревите след теб плачат.
Слънцето пред теб изгрява,
пътеки вълшебни озарява.
8.
Песни вятъра пее,
пътеки в мен плете.
Нашите мечти,
подир облаците тичат..
Покоряват върхове!
9
Слънцето весело грее.
Смехът в сълзи облича.
Вятъра нежно комнее,
след спомените тича.
10
Вятърът душите дълбае
в живи образи изгрява.
Облаци небето разлиства -
като древно предание.
11
Тъгата,
в бели стихове изписах.
Животът,
бял лист неизписан.
12
Есента, стихове рисува,
в сърцето ми облак сви.
Пролетта си замина…
с дъжд и мъгли!
13
Пролетта заплака…
Сълзите, вятъра отнесе.
Тревата в роса облече.