Вървя по огнения пясък на живота
Срещнах те между живота и смъртта.
Денят ми горчив е като  отрова,
душата си давя в пуста самота.

Слънцето огрява ме със своите крила,
прогонва сянката от бялата луна.
Любовта ми опиянява ме,
но продължавам да вървя.

Крачка правя
търся своята душа.
Намерих те и ти ми каза:
"Не съм твоята мечта".

Разбито сърцето ми остана,
но казват това била любовта.
Щастие а след това сълза.
Така идва мъдростта.