Слънцето ме галеше, когато се събудих. Стаята ми бе огряна от светлината на придошлия ден. Сърцето ми беше разбито. Предната вечер се бях скарал с най-добрата си приятелка, не исках това да става. Искаше ми се тя да беше ме разбрала правилно, но уви не стана така. Нито на нея, нито на мен ни беше нужно да се скарваме. Вината беше изцяло моя, в момент на афект и казах неща, които не исках. Сега ми се иска да не бях и ги казвал, но казана дума хвърлен камък.
Трябваше да отивам на училище. Времето бързаше за някъде. На училище отбелязах успехи. Получих шестица по математика, а това не беше лесно, тъй като учех в математическа гимназия. Изискванията по математика бяха високи, но аз успявах да се преборя с тях. Математиката е важен предмет, защото ще продължа образованието си с нея. На училище бях отнесен, случката от снощи не ми даваше мир. На момичето и се извиних, но някак и това не помагаше. Как да оправя нещата? Въпрос, който не ме оставяше сам.
Прибрах се изморен. Имах девет часа. Пуснах си компютъра и видях, че някой ми е писал във фейсбук. Прочетох съобщението. Беше момичето, най- добрата ми приятелка. Беше ми написала да не и пиша, защото и без това не ги чете нещата, които бях написал. Почувствах се малко странно, защото се опитвах да и пиша, теми които са интересни и актуални. Мислех си дали не иска да си го върне и за това да ми го е написала. Един вид гледай си работата и ме остави намира. Може би беше така. Сърцето ми почувства остра болка при мисълта, че това може да е така. Защо приятелството се гради трудно, а се разваля толкова лесно.
Имах нужда да се разсея. Излязох навън да се разходя. Не бях в насторение да виждам когото и да било. Болката ме убиваше. В един момент се сетих за църквата.
Отидох, разбирам своята вина и трябваше да намеря начин да оправя нещата. Влязох в църквата и се помолих, не за мен, не за роднини а за нея. Дано да ме разбере. Някак ми олекна, помислих малко и като излязох вече имах идея как да оправя нещата. Не знам дали тя щеше да проработи, но нищо не губя ако пробвам.
Човека за мен е толкова скъп. Не искам само заради една дреболия да сложим край. Това нямаше да е правилното решение. Трябва да почна с извинението и с идеята, която ми беше наум.