Една войнишка чанта разказва

за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария

Често забравяме епизоди от нашата история.

Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са я превръщали съзнателно в слуга, най-вече по политически причини. Историята, която искам да разкажа, е за един от войниците на Лудогорието, оставил като завет една войнишка чанта, разказваща за най-трудните моменти от неговия живот.

Спомените и материалите от тази чанта не са изследвани и не са публикувани. Защо?

Ш      По най-простата причина – че този войник е оцелял, а славата се пада на онези, които са загинали на бойното поле. След завръщането си в България той е продължил живота си като най-обикновен съпруг, баща, служител, пенсионер.

Ш      Второ, войникът е родом от Царево, а това също е спънка за изследователите на бойната история на нашия град. Тръгнал е към фронта от Разград, защото тук е служил в казармата, но след фронта се е завърнал в Царево (по-късно Мичурин, област Бургас).

Дейността на Георги Тодоров Петков във войската започва на 15.09.1942 г., когато е призован в армията в ІІІ бронеизтребителна дружина – гр. Разград. В същата година той завършва курс по мотоциклетизъм в автомобилната рота в ІІІ инженерен полк – Шумен. След това се завръща в часта си и тук, в Разград, завършва кандидат-подофицерска школа като мотоциклетист. Малко преди 9.09.1944 г. неговата част е изпратена в Добружда по обезоръжаването на германците.

От 15.09.1944 г. до 15.01.1945 г. Георги Тодоров Петков взема участие в Първата фаза на Отечествената война. След това е бил уволнен за 15 дни и отново мобилизиран – като взима участие до края на войната. Награден е с български, съветски, югославски и унгарски медали. На бойното поле не забравя и за малко хартия и мастило, за да ни остави живия спомен от участието си в битките. Ето и страница от неговия дневник: «Боен ден. Земята трепери от оръдейните изстрели, а над главите ни като змии съскат снарядите, изпратени от артилерията като сутрешен подарък за хитлеровите шваби. Сега се уверих, че славата се пада на пехотата, щото тя е, която вижда врага право в очите, тя е, която забива острия нож в гърдите на коварния противник. Със стиснати до болка зъби, с напрегнати нерви съм наблюдавал една атака на пехотата. Снарядите на противника падат около нас, но това е нищо пред щурма.

Представи си хубава надвечер. Слънцето се скрива над Предалпието в Хърватско и вместо обикновено затишие от марния ден – кървав бой!... Същински ад от трясъци на бомби, картечници, мини, шмайзери, пушки. Засвирва тръба, то значи атака на нож. Виждат се пробягващи бойци: «Ура! На нож!». Нервите се късат от напрежение, очите са кръвянали, окопаният враг е отбит…

След малко пристигат малък брой пленници, бледи и окъсани, посрещнати със зверски погледи от всички войници.

- Какво търсите тук? Смърт за вас, за фашизма! – сипят се проклятия върху главите им.

Настъпва тиха нощ. Санитарните коли минават бързо, препълнени с ранении, изпратени с другарски погледи и признателност от нас. «Слава на героите! Смърт на кървавия фашизъм!» ето нашия девиз от фронта.

А в тъмната нощ остават само да светят горящите къщи, може би на бедни хървати, като еднични свидетели на боя»

През януари 2010 г. в мен попадна черна чанта за документи от лакирана естествена кожа, която е пропътувала заедно с войника целия му път на фронтовак през 1944 г. и 1945 г.. Близките на Георги Тодоров си спомнят, че той е определял чантата като „трофейна”. За съжаление, вече не можем лично от него да разберем какво е имал предвид под тази дума. Дали чантата е придобита като трофей от пленен противник? Възможно е, тъй като от вътрешната й страна, върху кожата виждаме отпечатани със синьо мастило немски думи и инициали. От друга страна, българските мотоциклетисти са били обучавани на немски машини и е много възможно чантата да е била неразделна част от мотоциклета, с който е воювал Георги Тодоров и това обяснява немските думи и имена, отпечатани на нея може би от производителя…

Когато отворих чантата, първото, което видях, бе пожълтяла семейна снимка, направена не по-късно от 1933 г. Снимката е в прозрачен джоб на чантата за документи и е била заедно с войника по време на всички бойни действия, стрелби, нощувки, и пътувания през военна Европа. На нея виждаме майката и бащата на Георги, самия него като дете, по-малкия му брат и семейството на по-голямата му сестра, която очаква бебе.

Това не е просто снимка, а икона, будеща сълзите и надеждите на този войник, че един ден ще се завърне жив от бойното поле и ще види близките си живи, посрещайки го като герой.

  Впечатление ми направи подредбата на нещата в чантата за документи. В единия й джоб беше дипломата на Георги от училище, а в другия – снимки от военно време и спомени от войната (добавени след завръщането от фронта). Разгърнах дипломата и се учудих, защото там бяха най-важните му документи - свидетелство за кръщение (от 2 април 1922 г.), което показва, че образованието в онова време е вървяло заедно с вярата. Вярата и образованието са били почитани като нещо свещено.

Там намерих и осигурителната му книжка, която говореше за трудната му съдба още от малък. Той започва да работи  (скоро след като е починал баща му) още на 15 години, което в днешно време е учудващо и невъзможно. Интересен е и начинът, по който работодателят е доказвал, че осигурява работника си. Всеки месец той е залепвал марка в осигурителната книжка на стойността на осигуровката: „Безработица” – 2 лв., „Болест и майчинство” или „Инвалидност и старост” – от 8 лв. до 16 лв. през 1937 г. и 1938 г.

В другия джоб на чантата бяха снимките от военно време, които са били поставени там след войната. Всяка снимка имаше своя емоционален заряд и се различаваше от другите. Една от тях беше от базата за мотоциклетисти в Шумен, която е завършил Георги Тодоров. Тя ясно описваше братските взаимоотношения между бъдещите мотоциклетисти, които по-късно щяха да бъдат изпитани във войната. Друга снимка разказваше за трудните пътища, които изминават войниците, за да се сблъскат отново с лицето на войната и да защитят своята родина. Трета снимка показва мъжете, израснали в герои на своето отечество, събрани заедно, за да останат като едно цяло в историята.

В този джоб на войнишката чанта бяха и спомените, напечатани след войната на пишеща машина, които за първи път ще бъдат показани на читатели извън неговото семейство.

Единственото ново нещо, добавено в тази войнишка чанта 65 години по-късно, е статутът на Националния конкурс за ученическо творчество на тема: „Приносът на българския народ за победата над фитлерофашизма във Втората световна война”…