Живот в метафори
1
По стръмния път на съвестта си,

Мъгла е времето!
Засланя спомените до забрава.
Времето отеква,

Да живееш
Да живееш, когато светът плаче,
Да живееш, когато душата ти е  вик,

 
Надеждата увяхва като цвете,
оцеляло след лятото задушно.

Морските вълни
Чувствата ми..
като вълни са в бурното море

Пролет неизживяна, в сънища бленувана.
В сърцето си, стихове дълбая..
Чакам Те..

Когато ехото говори……
Посветено на Доника Илиева
Понякога срещаме хора, които дълго сме очаквали в самотните си нощи прегърнати от скръбта на белите коси.  Страданието, болката от всеки ден, ежедневието, несигурността, уп...

Над полята облаци летят
Времето измерват в своя бяг
 часовник в сърцето ти скрит е

Докосване
Ти слизаш по стъпалата на небето.
Нощта в ден с магия превръщаш.

Луната сълзите си изплака.
Наблюдава ни от високо.
Япония удавена-море от мъка!

Плен!
Защо всичко загива,
когато си до мен!

Анаксимен
Учението на Анаксимен представлява опит за синтез между учението на Талес, който взема като основа определено вещество и учението на Анаксимандър, който изтъква безграничността на първото начало. Той взема именно за основна мисъ...